1 ноември отмина, но човек трябва да чува словото на будните хора всеки ден. В последното интервю от поредицата „Будителите днес“ споделяме с вас най-интересното от разговора ни с Неда Антонова – писател, поет, публицист, драматург, една вселена. Срещата ни с нея беше вдъхновяваща, запомняща се, вълнуваща, поразяваща… Дълго ще помним думите ѝ, знанията, опитът, високия морал, желанието на един можещ човек всеотдайно да се раздава, да възпитава чрез словото, да заразява с енергичността и ентусиазма си…
Въпреки първоначалната ни нагласа, не се получи интервю…Това беше разказ – увлекателен, ценен, различен, който от разказ за народа ни се превърна в разказ за живота. Урок за това, какви трябва да бъдем и какви да са ценностите ни, как да ги устояваме, за да сме удовлетворени, полезни и смислени хора.
Г-жо Антонова, защо според Вас ни е нужен такъв празник и каква стойност добавя към нашата идентичност?
– Денят на будителите официално е обявен за празник преди 100 години. Самата будителска дейност е възникнала още по-рано – в годините, когато българският народ е бил лишен от памет за това че някога сме били царство, че сме били една от най-силните държави на Балканският полуостров и пример за останалите. Ще ви разкажа история още от времето на Паисий. Когато той отива на един събор вижда старец с гъдулка, който пее песента за цар Иван Шишман. Хората се скупчват да слушат песента и започват да се чудят – кой е Иван Шишман, наистина ли сме имали българско царство и свои владетели различни от султана. Тогава Паисий обяснява на събралото се множество това, което знае за българската история. Така започва неговото дело и в последствие той тръгва от град на град, от село на село, за да просвещава, да учи децата да четат и пишат. Постепенно във всяко населено място се появява по някой образован българин, които предава знанието и започва да отваря очите на хората. Можейки да четат, сънародниците ни вече могат да се запознаят с църковните книги, в които са казани и някои неща за българската история. Дотогава нацията ни е била абсолютно заспала, безправна и подтисната, чието културно битие е включвало само празничните обичаи и хорото на мегдана. С появяването на Паисиевата история и първите учители, българите научават че имаме Кирил и Методий, че сме дали азбука на славянските народи, че сме дали вяра и патриарх на русите, че сме имали велика държава. Народът постепенно се пробужда, започва да познава себе си, да се сравнява с другите народи и да придобива национално самочувствие. Хората до такава степен се осъзнават, че в средата на 19 век започват да правят комитети и да се борят за независимостта си. Само будният и знаещ човек може да избира. Свободата на избора е свобода на духа!
Днес съвременните будители са учителите, творците, които ни обясняват случващото се и го правят по-добро. Дано младите хора да изпитват необходимост да знаят повече за своя народ. Ако се върнем още от времето на траките, на Първото българско царство виждаме, че имаме изумителна история – от нас са се страхували, с нас са се съобразявали, били сме пример за други държави и за съжаление постепенно това потъва и се превръща в едно блато. Симптоми на заблатяване има и сега. Няма никакви критерии и се наблюдава едно опростачване. Аз виждам съдържанието на учебниците и имам наблюдения кой какви книги чете – понякога неща, които са посредствени и не покриват никакъв критерий за литература и изкуство се четат от хората и изграждат техния вкус. Част от будността на духа е вкусът. Онова, което смятаме за правилно, за красиво, за умно и за законно. Затова е толкова хубаво, че се замисляте над темата за будителството. То трябва да стане не само държавна политика, то трябва да стане необходимост на народа за издигане на една обща кауза, както е било със „Съединението прави силата“ и „България над всичко“. На младото поколение се пада честта днес да намери целите, смисъла, стимулите. Нещо, с което да се прекрачи в бъдещето. Сега вие ще сте будителите – макар че все още сте малко. Дано повече хора да изпитат необходимост да са доброволци в тази изключителна важна дейност, да се събуди народът и да види, че не бива да избира неграмотници да му коват законите. За онези, които го водят народът трябва да е по-важен от самите тях!
Какви са необходимите качества, които трябва да притежава един съвременен будител?
– Будителят на първо място трябва да бъде почтен, да не е користен, да е много трудолюбив и да има морален критерий. Такива личности са били Ботев, Левски… Те също са били хора и са имали своите слабости, своите страдания, но заедно с това са имали висок критерий и морал. Онова, което върши човек трябва да е полезно за обществото. Трудът е единственото нещо, което може да осмисли един човешки живот. Библейско правило е, че като си отиде душата от този свят, за нея се съди по това, на колко души е била полезна докато е била на земята. Дори за едно безпомощно животинче да се погрижим, спасяваме един живот. А днес уважението и почитта към живота липсват. Човек трябва да има морален критерий – лично негов, но свързан с обществения и всичко в живота му да е подчинено на него.
Споменахте, че днес нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло.
Как се изграждат тези ценности в младите хора?
– Когато аз бях дете имаше много строги закони и правила, които учихме и следвахме. Правила съобразени с благото на обществото. И днес ни е необходима една основа, за да се знае докъде може да се движи човешкото въображение, без да пречи на същото това общество. Има само един източник, колкото спорен и невъзприет от всички да е той – това е Библията. Десетте Божи заповеди са базата – не кради, не лъжи, обичай ближния като себе си и т.н. Това е минимумът. Трябва да успеем да осъществим тези постулати и те да станат основата на живота и духовността. За жалост, хората все по-рядко усещат необходимост и вътрешна „жажда“ за духовност, така както за храна, вода, за любов. Няма закони, върху които да се гради духовността и пробуждането на народа. Телевизията понякога внушава качества противоположни на човешката личност. Има много хора, които не приемат това, но не заемат никаква позиция. Липсва база, духовна и интелектуална, върху която вие младите хора да стъпите и да кажете – това е правилно, а другото не е, защото днес всичко е позволено. И понеже всичко е позволено, няма никакъв критерий. Това не може да бъде просперитета на едно общество. Във всяко нещо трябва да има някакъв ред. Следователно всеки от нас, ако иска да се спаси трябва да си изгради морален кодекс. На първо място не трябва да посягаме на здравето си. Второто важно нещо е науката. Тя е най-верният, правилен и точен път към преуспяването на едно човешко същество. Ако човек няма качества за наука – трябва да се труди. Всеки трябва да има високи морални цели и да си зададе въпроса – на кого, и с какво ще бъде полезен с това което прави. От сърце ви съветвам – изберете работа, която ще обичате. Без значение дали ще правите обувки или яхти. Ако обичате работата си ще бъдете творци, ще се развивате и ще ви бъде драго да работите.
Друго много важно нещо е любовта към родителите. Жестоко е това, което наблюдаваме напоследък. Много хора се препитават в чужбина и оставят тук своите възрастни родители. Някои от тях умират от мъка, други от болести…Наред с вътрешното желание на човек да се осъществи, не бива да забравя тези, които са го довели на бял свят и са полагали грижи за него. Придържайте се към изконния български морал – да работиш, да учиш, никому лошо да не правиш и да уважаваш родителите си. Това са важните неща, които трябва да следваме.
Къде човек може да открие убежище от размитите през поколенията ценности?
– Най-голямото спасение е любовта. Понякога самотата ни кара да търсим любовта. А тя не винаги е тази, която искаме и от която имаме нужда. И в любовта трябва да имаме критерии. Кого да обичаме – успелия, богатия, интелигентния, скромния, или просто човек с когото ни е добре, а другото да няма значение? Изберете човек, чиито добри качества ви помагат, но чиито недостатъци не ви пречат. За любовта няма точна формула, правила и универсални съвети. Затова не бъдете максималисти! Не искайте всичко. Вземете това, което можете да получите. Живейте в единение с добрите качества на човека, а лошите дано не ви пречат.
Вашето послание към младите хора?
– Животът на човек е такъв, какъвто сам си го направи. В него трябва да присъства нещо велико – прошката. Прошката е божественото в човека. Прощавайте, когато можете. Когато простите, ще се почувствате по-добре. Не се спирайте пред трудностите. Само пред силния човек, съдбата поставя трудни препятствия. Никога няма да ви се даде препятствие, което не можете да преодолеете. Не мислете, че има нещо, което искате да направите, но не можете. Щом сте поискали нещо, импулсът ви идва отвътре и интуицията ви го нашепва, а това е първият знак, че го можете. Не се отказвайте и не се колебайте щом ви е дадена възможност. Вие можете всичко, което поискате! Разбира се, това важи за постиженията в науката и в работата. За любовта не съм сигурна, защото тя е друг тип битие и не се подчинява на никакви закони.
Благодарим Ви, г-жо Антонова!
За нас – младежите от Търговищки ученически парламент, бе ценно и интересно да се срещнем с хора, които с гордост можем да наречем съграждани и будители на нашето общество.
Търговищки ученически парламент към ЦПЛР-ОДК Търговище